Бунтарката Динг Линг
Ако се познаваме лично, няма как да не сте забелязали страстта ми към вдъхновяващите женски образи в света на историята, литературата и науката. Искате ли да научите повече за яркия образ на писателка, осмелила се да се разбунтува срещу традиционните ценности и уредените бракове, отреждащи твърде скромна роля на жената в едно строго патриархално общество?
Забравена за дълго време, заклеймена от управляващите и реабилитирана едва няколко години преди смъртта си, китайската писателка Джианг Бингжи (蒋冰之, Jiang Bingzhi), известна преди всичко с псевдонима си Динг Линг (丁玲，Ding Ling), буди възхищение с необикновената си дързост да се опълчи на дълбоко вкоренени в китайското общество стереотипи. Родена през 1904 г. в заможно семейство, Динг Линг рано губи баща си – той умира, когато тя е на едва три години. Майка й отглежда децата си сама, паралелно развиваща дейност на преподавател. Съдбата на нейната майка е описана в неиздадения недовършен роман на авторката „Майка“.
Привидно животът на Джианг Бингжи изглежда предопределен след уредения годеж с неин братовчед. Шокиращо за всички нейни близки и роднини, тя разваля годежа си, отхвърляйки традиционните китайски семейни практики. Революционно, еретично за тогавашните разбирания, през 1920 г. – едва на шестнадесет години – тя променя името си и бяга в Шанхай. Динг Линг отказва да приеме традиционното схващане, че родителите, като причина за съществуването на тялото на детето, са негови собственици. Силно повлияна от средата на прогресивни учители и творци, в която попада, тя среща съпруга си Ху Йепин, с когото сключва брак през 1925 г. По това време тя самата започва да пише разкази. Емблематичен сред тях е „Дневникът на г-ца София“, публикуван през 1927 г., в който млада жена описва нещастията си, както и обърканите си романтични и сексуални чувства. Този разказ е считан за част от зараждащото се течение на Новата жена – жена, която трябва да спре да играе второстепенна роля в обществото, а вместо това да възпита у себе си нови, съвременни качества (победа над вътрешните си емоции, самодисциплина, самостоятелност, открита сексуалност).
През 1931 г. съпругът й е екзекутиран в Шанхай заради връзките си с комунистите. През март 1932 г. тя се присъединява към ККП и става активна в Лигата на левите писатели, прегръщайки каузата на комунистическата революция. Задържана под домашен арест за период от три години (1933-1936 г.), тя успява да избяга и да се добере до комунистическата база в Янан. Скоро тя се превръща в една от най-влиятелните фигури в културните кръгове на Янан, ставайки директор на литературно сдружение и редактор на литературно приложение във вестник.
Динг Линг открито се обявява срещу двойните стандарти, наложени на половете. През 1942 г. пише статия в партиен вестник, наречена „Размисли за осми март“, поставяйки под въпрос заявеното от партията желание да промени традиционното отношение към жените. Статията е сатира на мъжките двойни стандарти спрямо жените. Авторката разказва, че от една страна се подиграват на жените, ако останат само домакини, но същевременно те стават обект на слухове и клюки, ако останат неомъжени и работят в публичната сфера. Статията е осъдена строго от Мао Дзедун и лидерите в партията, поради което Динг Линг е задължена да оттегли изказванията си и да се извини публично. В този период тя пише романа„Слънце над река Санган“, завършвайки го през 1948 г. Любопитен факт е, че книгата е издадена в България през 1949 г. и дори през 2021 г. е налична в някои наши антикварни книжарници. Романът е един от най-добрите примери на фикция на соцреализма. През 1951 г. той печели Държавната награда на СССР (наричана още Сталинска награда).
Твърдите нетрадиционни възгледи лесно й печелят врагове и през 1957 г. е изключена от ККП, а творбите й са забранени. Прекрава пет години в затвора по време на Културната революция и е осъдена да полага ръчен труд във ферма в продължение на дванадесет години преди да бъде реабилитирана през 1978 г. Динг Линг умира на 82 г. през 1986 г., но оставя след себе си над 300 литературни произведения – романи, кратки разкази, пиеси и есета.
