Да стоиш в снега на прага на Чън. Историята на идиома 程门立雪 (chéngmén lìxuě)
През последните месеци публикувах над сто идиома, които можете да откриете на страницата ми във Фейсбук с хаштаг #китайскиидиоми. Днес ще ви представя идиома 程 门立雪 (chéng mén lì xuě) – да стоиш в снега на прага на Чън. Историята на този идиом е твърде дълга, затова реших да я публикувам тук.
Ян Ши се отличава с ума си още от ранно детство. Тръгва на училище на четири години, а на осем вече съставя съчинения в жанра фу (китайски жанр, съчетаващ проза и поезия). Хората считали Ян Ши за надарено дете. Когато пораснал, той получил добро образование, но се отказал от висок пост, за да стане ученик на Чън Хао. След смъртта на Чън Хао, Ян Ши признава за свой учител по-малкия му брат Чън И. Към този момент Ян Ши бил на 40 г. Един ден той заедно с друг ученик на Чън И се отправили към учителя си, за да го помолят за съвет по няколко въпроса. Пристигайки в дома му, те забелязали, че Чън И лежи със затворени очи. Може би спял, а може би размишлявал над важни въпроси. Ян Ши и приятелят му не искали да го безпокоят, затова стояли на входа и почтително чакали кога учителят им ще се събуди. Валял сняг, но те продължавали да стоят на улицата и измръзнали. Въпреки това, продължили да чакат. Снегът се увеличил с още 30 см. От съвременна гледна точка такова поведение не е рационално, но към онзи момент историята описва искрения стремеж към знание и уважението, което учениците оказват на учителя.
Като синоним на 程门立雪 може да бъде посочен 尊师重教 (zūnshī zhònɡjiāo) – уважавам учителите и ценя образованието.
