Кралицата на Запада Си Уанму
През последните дни се замислих, че у нас в България не се изучава азиатската митология. Знаем много за древногръцките божества, някои от скандинавските, но почти нищо за азиатските и африканските митове. Запленена от идеята да науча повече за китайските митове и легенди, се впуснах в търсене на интересни персонажи от китайската митология, които да представя в серия от публикации в блога ми.
Днес ще Ви запозная със Си Уанму (西王母 Xi Wang Mu), известна още като кралица-майка на Запада или Западния рай. Най-старите сведения за нея са от времето на династията Хан, а историята и характеристиките ѝ претърпяват огромни промени с превръщането й във важна даоистка фигура. Древната богиня започва пътя си като богиня на чумата и заразните болести. В ранните митове Си Уанму е описвана като чудовище с човешки глава и лице, зъби на тигър и леопардова опашка. Тогава се е считало, че тя управлява демоните на чумата и тежките болести. Около I в. сл.н.е. чудовището се трансформира в благородна жена, която помага на хората да станат безсмъртни. В късните даоистки митове тя играе важна роля в много разкази за Осмината безсмъртни, помагайки им да научат тайните на безсмъртието и канейки ги на пир с прасковите на безсмъртието от нейната градина. Тя изиграва важна роля и в историята на И, който получава от жена си Жанг Ъ еликсира на вечния живот. Някои по-късни легенди разказват, че тя е жената на Дон Уан Гон, „Владетеля на Изтока“, който следи даоистките безсмъртни. Двойката има 9 сина и 24 дъщери, и живее в планината Кунлун в дворец, изграден от мрамор и яспис. 9-етажната пагода се е издигала в небесата с изглед към пенливи потоци и великолепни градини, където растяли вълшебни праскови. Легендата казва, че плодовете от тези дървета цъфтят и узряват само веднъж на 3 000 години. Изяждането на такъв плод прави човека безсмъртен. Дворецът е обичайно място за безсмъртните, които са разделени в седем специални категории според цвета на дрехите си – червен, син, черен, виолетов, жълт, зелен и „цвят на природата“.
Митовете за Си Уанму с течение на времето набират все по-голяма популярност, затова тя се превръща в съпруга на Нефритения император Ю Хуанг, по онова време най-високия бог в пантеона на божествата. Твърди се, че различни императори са посещавали нейния планински дворец, за да узаконят претенциите си за трона. Даоистките философи считали Си Уанму за Ин – женското начало в концепцията на Ин и Ян за хармония.
Нефритеният император и жена му гарантирали вечното съществиване на божествата, като ги угощавали с прасковите на безсмъртието. Безсмъртните божества се събирали на третия ден от третия лунен месец, за да се насладят на дългоочаквания празник. Плодовете за него са събирани в продължение на хиляди години – прасковеното дърво се разлиства веднъж на всеки хиляда години, а общо три хиляди години са били необходими за узряването на плодовете. В двореца на Си Уанму има разкошен фонтан, построен от скъпоценни камъни, където се провежда периодичният банкет на Безсмъртните. Това пиршество се нарича още Празник на Прасковите. На празненството се сервират крехки меса, мечешки лапи, маймунски устни,черен дроб от дракон, мозък от феникс и, разбира се, праскови, събрани в овощната градина, надарени с мистичната добродетел да даряват дълголетие на всички, които имат късмет да ги опитат.
Слугите на Си Уанму често са изобразявани в картнините с три праскови в ръце. В изкуството често срещан мотив в изобразяването на Осмината безсмъртни е как те пресичат моретата, за да присъстват на пиршеството.
Използвана литература:
Werner, E. T. C. (2005), Myths and Legends of China
Roberts, J (2010), Chinese Mythology A to Z, Second Edition
Илюстрация:
Werner, E. T. C. (2005), Myths and Legends of China