Китай и западните санкции срещу Русия
Войната в Украйна безспорно изненада всички, а Русия изглежда смяташе, че може да намери верен съюзник в лицето на Китай. От западна гледна точка, това може би има смисъл – Китай иска да си върне контрола върху Тайван, което в някаква степен сближава позициите на двете държави. Сходството обаче свършва до тук. В хилядолетната история на Китай можем да видим само едно – бранене изключително на своя интерес. Китай никога не би се обвързал със защитата на чужди интереси, особено без наличието на значителна финансова облага. Тази статия е опит за преглед на основните аспекти на санкциите, наложени от Запада, които засягат пряко и косвено Китай.
След като Visa и Mastercard прекратиха операциите си в Русия и скъсаха сътрудничеството си с руските банки, на пръв поглед логично беше на сцената да стъпи китайският UnionPay （中国银联). Кредитни и дебитни карти на UnionPay могат да бъдат използвани в 180 държави и територии по целия свят. Към момента пазарният дял на издадените карти UnionPay ги нарежда на второ място в световен мащаб, но това е така основно заради факта, че 90% от банковите карти, издадени в Китай, са именно UnionPay. През 2022 г. световният дял на UnionPay е 32% (за сравнение – лидерът е Visa с 40%) с амбициите за завземане на нови позиции. Ако можеше да получи целия руски пазар, без това да засегне всички други завоювани позиции в САЩ и Западна Европа, вероятно това би повишило дела на UnionPay достатъчно на годишна база. Точните дялове на Visa и Mastercard в Русия преди войната не са обявявани, но картите МИР са едва 24% от общия брой издадени дебитни и кредитни карти в Русия. През последните няколко дни първоначалният ентусиазъм за получаване от UnionPay на огромен сегмент от руския пазар на дебитни и кредитни продукти отстъпи на реализма, че китайската платежна система може да бъде обект на вторични санкции от страна на САЩ. Потенциално тези санкции могат да означават забрана на бизнеса с американски физически и юридически лица, дори изключване на UnionPay от световната финансова система (която е много по-доходоносна от вътрешния пазар на Русия).
В медиите вече се появи информация, че UnionPay няма да работи със санкционирани руски банки, каквато е най-голямата Сбербанк. Колебанието дали да навлезе по-сериозно на руския пазар е типичен пример за предпазливостта на китайските компании да правят бизнес в Русия, независимо от факта, че Китай не се присъединява към официалните санкции, наложено от Запада.
Трите основни китайски нефтени компании (Sinopec, China National Petroleum Corp (CNPC) и China National Offshore Oil Corp (CNOOC) са в процес на оценка на въздействието на санкциите върху техните многомилиардни инвестиции в Русия. Твърди се, че те са били официално предупредени от властите в Пекин да избягват наливането на средства в големи инвестиции. Като резултат, през март Sinopec официално прекрати разговорите за съвместна работа със Сибур – най-голямата руска нефтохимична компания. Този ход на най-голямата азиатска нефтена рафинерия спира потенциална инвестиция от половин милиард долара. Първоначалният план за сътрудничество със Сибур включва проект, сходен с Амурския газов химически комплекс в Източен Сибир, където Sinopec притежава 40%, а 60% са притежавани от Сибур. Sinopec спира преговорите, след като свързаният с Путин акционер и член на борда на директорите на Сибур Генадий Тимченко става обект на санкции от Запада.
Две от най-големите китайски банки – Китайската банка и Китайската търговска банка, вече са спрели кредитирането на покупки на руски стоки. Големите китайски банки, които оперират в чужбина и имат клонове там, са предпазливи, тъй като САЩ може да ограничи операциите им на западните пазари в случай на нарушения.
Huawei – един от малкото останали доставчици на 5G технологии след Nokia и Ericsson – се изтегли от Русия през февруари и е прекратил приемането на нови поръчки за оборудване от руски клиенти. Офисът на Huawei в Москва е разпуснал руските си служители в задължителен отпуск. На китайските служители, които живеят в Русия, им е позволено да продължат работата си извън офиса. С ограничаването на новите поръчки Русия остава практически без опции за внос на телекомуникационно оборудване. Huawei и ZTE до момента заедно са доставяли 40-60% от оборудването, а останалите части са били доставяни от Nokia и Ericsson, които прекратиха операциите си в Русия по-рано. Независимо от факта, че Huawei вече има история на понасяне на едни от най-тежките санкции от страна на САЩ, наличните в момента лицензи за износ предоставят вратичка, която компанията не иска да загуби.
Както се вижда, защитавайки основно своя икономически интерес, Китай се опитва да балансира продължаването на икономическите връзки с Русия, запазвайки отношенията си със Запада. Не сме очаквали друго от страна с хилядолетни история и дипломатически опит. По всяка вероятност Китай ще продължи опитите си да съхрани всички търговски и икономически връзки с двата лагера, извличайки максимална полза от ситуацията, когато това е възможно.
