Ян Гуейфей – гибелната страст на императора

Ян Гуейфей е една от четирите легендарни красавици на Древен Китай, живяла в периода на династията Тан – един от най-силните и удивителни периоди в историята на Китай, когато най-активно са се развивали културата, науката и изкуството.
Името на танската наложница Ян Юхуан означава Нефритен пръстен. Според легендата, когато тя се родила, на ръката й имало нефритена гривна. Това толкова удивили всички, че я нарекли така – Ян Юхуан. Гуейфей е нейна титла – висша или любима наложница, втора жена на императора. Затова тя е по-известна като Ян Гуейфей.
Струва си да отбележим, че Ян имала пищни форми и прекрасно кръгло лице. В периода на средновековната династия Тан именно красотата на пищното тяло се е считала за идеал на женската красота. Удивителната й красота първоначално била забелязана от принц Ли Мао – един от синовете на императора, който се влюбил и решил да се ожени за нея. Сватбата била тържествена и пищна, а женихът и невестата – много щастливи. Така в двореца няколко години живели две абсолютно щастливи двойки – принцът и красавицата Ян Юхуан и императорът Сюан Зонг с любимата си жена – майката на принца, заради която императорът забравил всички останали жени.
Скоро се случило нещастие – императрицата починала. Сюан Зонг бил безутешен в продължение на няколко години, докато не обърнал внимание на жената на сина си. Наблюдавайки Ян Юхуан, скръбта започнала да си отива. Императорът се влюбил в жената на собствения си син. В крайна сметка синът бил изпратен в по-далечен дворец, а жена му – привикана при императора. Ян Юхуан не се противила на вниманието на императора.
Понякога и императорите се боят от сплетни, затова, за да даде време на мълвата да утихне, Сюан Зонг изпратил красавицата Ян в манастир, където я посещавал редовно. След време, когато всички злословия по техен адрес затихнали, той я върнал в двореца и я направил Гуейфей – съпруга от висш ранг. Така Ян Юхуан се превърнала в знаменитата Ян Гуейфей. Силната любов на Сюан Зонг и Ян Гуейфей на първо време била обосновавана с нейната необичайна красота, но всъщност до голяма степен тя се дължала на общото им увлечение към изкуството. Казват, че, освен красотата, сред нейните таланти, които поразили императора, били пеенето и танците. По онова време в Китай все още не бил въведен обичаят за бинтоване на краката, затова и в периода на династията Тан все още се споменават талантливи танцьорки. Както гласи китайската история, „Ян Гуейфей в танца била подобна на фея, а лекотата на движенията й напомняли на снежинка“. До ден днешен се съхраняват описания на танците, които тя изпълнявала. Имайки общи увлечения, Сюан Зонг и Ян Гуейфей, съчатавайки огромно количество песни и танци от други държави с китайски елементи, създали уникални художествени произведения. Благодарение на тях музикалното и танцевалното изкуство по време на династията Тан достигнало до нови висоти.
Повече от 15 години Ян Гуейфей владяла сърцето на императора. Тя била много умна и хитра, и успяла да постигне това императорът да посещава само нея от целия харем. Ян Гуейфей имала такова влияние върху императора, че бързо получила за много от своите роднини важни държавни длъжности. С нея Сюан Зонг потънал в безкрайни празници и развлечения. Почти всеки ден в императорския дворец били организирани безкрайни тържества, повод за които намирала Гуейфей – „празник на любуването на луната“, „празник на любуването на цветята“ и др.под. В този разгулен начин на живот, императорът изцяло захвърлил държавните дела. Страната била управлявана от роднините на Ян Гуейфей, които, достигнали до властта, откровено крадяли от народа. Постоянно увеличавали данъците, а за обикновените хора животът ставал все по-сложен. В страната настанал смут. За всички неудачи започнали да обвиняват Ян Гуейфей – за хората тя била най-голямото зло. През 755 г. един о императорските генерали (Ан Лушан), възползвайки се от безразличието на Сюан Зонг към държавните дела, събрал армия от 150 000 души и се отправил към столицата и императорския дворец. По пътя били убити всички роднини на Ян Гуейфей, а скоро дошъл нейният ред. Според историята тя е била удушена с копринено въже, а на императора е бил докладвано като свършен факт. Тогава Ян Гуейфей била на 38 години.
Сюан Зонг бил безутешен. Потушавайки смута в страната, той се отказал от престола в полза на големия си син и изживял края на дните си, тъгувайки за Ян Гуефей.